Вниманието се характеризира не толкова чрез онова, върху което е съсредоточено, колкото от мястото откъдето идва.

Например, човек може да наблюдава обект от гледните точки на духа или на егото, лично или надличностно, и прочее. В съзнанието подобни установки рядко биват фиксирани.

Доколкото се променя възприемането на информационно-енергийния поток при превключване на центъра на внимание, можем да оценим дадена "лоша" постъпка.

- Как може да не му помогнеш? - питаме своя приятел, който е отказал помощ на свой близък. - Нима не разбираш, че той се нуждаеше от твоята помощ!

- Някак си не разбрах какво иска - смутено отвръща приятелят и му става срамно, че душата му е загрубяла. А всъщност, душата му съвсем не е загрубяла, а просто енергийната информация, постъпваща отвън /молба за помощ/ е била така филтрирана и трансформирана от егоцентричната установка на вниманието, че се е оказала недостатъчна за предизвикване на съответна реакция; тоест програмата за избор я е възприела като шумов фон.

Теоретично можем да разгледаме три вида възприятия: егоцентрично, през очите на друг човек и ситуативно възприятие. Всяко от тях притежава няколко равнища.

Главната характеристика на егоцентричния тип възприятие се крие в пълното самоотъждествяване със своите усещания. При такъв тип възприятие в човека възниква илюзията, че всички останали виждат, мислят и чувстват точно така, както и той самият. Когато преобладава този тип възприятие, у човека се създава устойчива подсъзнателна, частична или напълно осъзнава­на представа, че всички останали хора са устроени като него. Равнището на възприятие, тоест це­лият асортимент от разновидности на информационно енергийните потоци, който възприема човекът, може да се променя в много широк диапазон. Например, човек може тънко да чувства изкуството, музиката, другите хора и въпреки това никога да не напусне типа егоцентрично възпри­ятие. За такива хора се отнася изразът: "Те обичат не изкуството, а себе си в изкуството".

Когато човек възприема себе си през погледа на друг, той прави съществена стъпка за разширяване на съзнанието и се научава да възприема много по-пълно информационно-енергийните потоци. Онова, което не сме в състояние да възприемем непосредствено, можем да го възприемем като възприето от други хора. Често този начин за разширяване на възприятието /и на съзнанието/ е единствено възможният, макар че не е никак лесен.

Но най-адекватен е ситуативният начин на възприемане, отчитащ ситуацията като цяло; така наблюдаваме спектакъл. Всяка ситуация притежава свой духовен смисъл както за всеки от уча­стниците, така и сама по себе си като част от еволюционния процес. И именно по този начин се получава най-малко изкривяване на информационно-енергийния поток.

Твърде важно е възприятието само по себе си. Можем да разгледаме следните равнища на самосъзнание, тоест човек възприема своята личност така:

1. Човек отделя себе си от обкръжаващия го свят и употребява местоимението "аз".

2. Човек отделя своята личност от физическото си тяло.

3. Човек осъзнава, че неговата личност представлява не нещо единно, а сложен обект, състоящ се от различни части, надарени с индивидуалност и самостоятелна активност. Това е приблизително равнището, на което остава подсъзнанието като реално действаща сила.

4. Човек осъзнава, че частите на неговата личност са различни по своето равнище и по своите функции. В този момент човек започва да става съзнателен в тесния смисъл на думата; сега той може да се пита от коя част от неговото " аз" произтича даденият импулс, желание, мисъл и прочее.

На следващото равнище на самосъзнание духът се проявява още по-отчетливо, и човек си сътрудничи напълно съзнателно с него.

Авесалом Подводни
 

:) Горе-долу към 80% от цялото човечество е "слизащо" - ЕГОизграждащо.

Mоите наблюдения показват почти същото - 75-80 % . Това Училище е с такава учебна програма

пак цитати, пак копи-паст, пак зяпачи и коментиращи.
Пак няма никакво творчество, няма вътрешни еврики, няма и вътрешен път към тях. Пак някой е "умен, важен, стойностен"... Но пък ПАК има коментиращи кое какво било, как се тълкувало и как им се струвало. Демек пишат за прочита си през тяхните собствени очи... и за онова заради които очите им "виждат" именно това...
А Авторът на горното е писал за собствените си еврики, за собствените си очи и за пътя си нанякъде или през себе си. А са с идеята че се разбират... Именно цитираният текст - за "САМООТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО със собствените усещания" е примера за всичко това... И заради това е иронията спрямо коментиращите.
То думи всеки чете... всеки е с идеята че разбирал. И всеки е с идеята че може да си коментира, а по тоя начин да "се пише или изговаря" КОЙ Е ТОЙ и кое му е нивото.
Колкото до автора - аман от псевдодуховници от руски, американски български или еврейски уклон. Като омръзне поредния и се пръкват десетки. Всеки си пише неговото си и е с идеята че е "истинен" и че е истина написаното. И тоя автор е в същото положение - пише сякаш вижда "отгоре" - никъде няма негов самостоятелен самоанализ - няма самоанализ на гледната точка - все едно че пише "божествените думи" дето сякаш някой му диктува... Обаче пък така се става популярен. Ред елементарни постановки, за които разни разбиращи хора, дори не са вече важни, но на публиката са сякаш "супер-истини". Именно и за тях е написаното.
Самоотъждествяването не е само със собствените усещания, а е и със много други неща. И когато се пише, а дори и когато внимателно се чете, може би се иска четящитя да е много внимателен какво "вижда". Защото псевдоистините съществуват именно защото са удобни и лесни за възприемане - именно заради четящия. Той автора така или иначе си е в собствените си калчища и в написаното от него има маса несъотвествия и неточности... Обаче това си е неговия път...
А вашия - дето четете или копи-паствате???