Щампи Как да отклоним детето от щампата е проблем.  Съвсем друг проблем е как да го научим на стереотипи, на стандартни действия. Тук се крие ключът към битовото, а дори и към истинското творчество. Трябва да обърнем сериозно внимание,  когато детето започне да  "щампова"  думи,  изражения,  интонации,  мисли и да го насочим към поставяне на различни акценти.  Самият процес е отлично упражнение за родителите.
Вътрешният живот Навършвайки две години,  детето започва да води постоянна борба със себе си.  Понякога се побеждава, понякога търпи поражение, но важното е, че познава границата на своята власт над самото себе си. И точно в победата над собственото низше начало се крие неговото истинско самоутвърждаване.
Възпитание на чувствата Проблемът за възпитаване на мисленето е централен за педагогиката. Що се отнася до възпитаване на чувствата, тук провалът е явен. В същото време способността да се ориентираме в своите чувства, да ги осъзнаваме и да ги изразяваме ни е не по-малко необходимо, отколкото умението да мислим правилно.  От една страна,  чувствата ни са повече или по-малко примитивни.  Така че ориентирането ни в тях е твърде трудно.  От друга страна егрегорите,  които ни уп- равляват,  са много по-склонни да влияят върху неговите емоции,  отколкото върху мислите. И това е така, тъй като емоциите представляват много по-древен апарат, често пъти по-груб от мислите. И човек в голяма степен се подчинява именно на емоциите. Ето защо за осмислено еволюционно поведение трябва да решаваме следните въпроси: кой егрегор ми внушава дадени чувства, емоции и импулси, и какво иска той от мен? Колко са постоянни моите чувства? Груби ли са емоциите ми? Трябва да помним, че много по-лесно се възпитават в детските години умението да медитираме върху емоциите си,  да превключваме по свое желание от един емоционален канал към друг,  да бъдем господари на своите чувства и да не се отъждествяваме с тях! Тук трябва да поговорим за искреността.  В известна степен възпитателният процес представлява лицемерие,  одобрено от обществото.  Но искреността е различна:  някои "искрени"  прояви на низши подсъзнателни програми няма да зарадват никого и точно срещу тях е насочено и социалното възпитание.  Но искрените прояви на високи подсъзнателни програми също срещат съпротива. Думи като  "целомъдрие", отдавна излезли от употреба,  обозначават тези препятствия. Техният смисъл се крие в това,  че искрени прояви на чувства са възможни само в интимна ситуация,  тоест -  когато е създадено достатъчно интензивно общо поле.  Но в ситуации,  когато спонтанно е възникнало подобно общо поле, то вече изисква от участниците искреност и неумението да се саморазкриеш в подобна ситуация ограничава естественото развитие на душата и пречи на решаването на някои вътрешни проблеми. Проблемът за искреността в голяма степен е проблем за защита на егото.  Но възниква въпросът:  винаги ли трябва да защитаваме егото? Този проблем е сходен с проблема  "трябва ли да се доверяваме на хората?"  Отговорът е следният:  ако кармичният егрегор изисква да се доверите на даден човек, най-добре е да го направите,  дори и да понесете наказание. Недоверието към хората съществено снижава равнището на вибрациите на енергийното поле на дадения човек / аурата му почернява/ и провокира околните за низко поведение. Що се отнася до искреността при проява на подсъзнателни програми от низш порядък, трябва да помним указанието на Дон Хуан : " През света трябва да се върви така,  че само леко да се докосваме до него". / Карлос Кастанеда, "Учението на Дон Хуан"/.
Авесалом Подводни

Въпреки, че "...емоциите представляват много по-древен апарат, често пъти по-груб от мислите", склонна съм да заложа до голяма степен на тях, на емоционалната интелигентност и интелект, като оръжие за разчупването на матрицата, в борбата с щампата. Но трябва да знаем, как да си служим с него - това "бойно изкуство" да идва от сърцето и най-точни са думите на Дон Хуан, които Подводни цитира: "През света трябва да се върви така, че само леко да се докосваме до него". Или с мои думи - "всяка сила е измислена. Силата е в нежността"... В този контекст е добре "да бъдем господари на своите чувства и да не се отъждествяваме с тях", но да бъдем и верни на егото си. Според мен, разковничето за борба с щампата е в защитата на егото и най-силната му и могъща еманация е именно искреността. Повечето хора смятат искреността за слабост. За жалост, това е общоприетия код на човешко поведение. Според мен, липсата на искреност е нищо повече от проява на слабост, на несигурност, а искреността, напротив, е проява на равновесие и сила на духа, или в най-лошия случай, добронамерен опит и готовност, доверяващият, не само да реши лични кармични проблеми или да "намери себе си", да доразвие духа си, но и да добротворства, да участва и съучаства в бунта срещу щампата, матричността, образно казано. Много ми хареса мисълта за недоверието. Нека я повторя:

"Недоверието към хората съществено снижава равнището на вибрациите на енергийното поле на дадения човек / аурата му почернява/ и провокира околните за низко поведение."

Прости многословността ми, Rebellion! Дано повече хора вникнат в посланието ти! Успех и вдъхновение!:)

Благодаря ти , приветствам всякакво мнение , защото е част от истината !
В блога на virgo намерих преди време нещо много вярно , имащо отношение към замърсената аура , а то е : Различно изглежда и се държи мислеформата, когато мисълта на човека е негативна, съсредоточена върху външните обекти на желанията или е заета от страстите. Оцветена е в бледи оттенъци на кафяви, мръснозелени и червени цветове. Веднъж възникнала, мислеформата се придвижва в информационните потоци, съединявайки се с идентични мислеформи на други хора. При това тя напълно се обособява от своя “родител” и се стреми да повиши своя жизнен ресурс за сметка на генериране на отрицателни мисли у онези, към които се включва. Тя въздейства различно на хората, създавайки скандали и изблици на негативна енергия, от която се подхранва.

Нежно като ангели да преминаваме през живота, да докосваме сърцата на хората без да ги обсебваме. Следата, която оставяме да бъде нежност в душите им. Ребелион, благодаря за постинга. През всичките тези години винаги съм смятала, че "дресирането" на децата не е в моите разбирания и сега моите деца са "диви", "невъзпитани", с "неприемливо поведение" за околните. А аз съм щастлива :) <3<3<3 Май по-добре с искряща аура и заклеймени от обществото, отколкото с тинеста такава и в "блестящи доспехи" :)))) Прегръщам те

Tвоето обръщение е изключително сърдечно и идващо от сърце , Вирго <3 ! Предизвика чувстото на радост и възхищение за тази твоя позиция , която много ще отхвърлят , а малко - оценят . Аз съм един от малкото :) Прегръщам те и ти благодаря за споделения момент !

Като вселена необятна тема.
"Ако чувствата бяха под наш контрол едва ли щеше да има нещастен човек на планетата Земя"
Ако можехме да ги насаждаме на хората около нас, то е равносилно да ги лишим от тяхната независимос и право на избор, просто казано да ги обезличим.
Да ги възпитававе в човешките добродетели (морал, етика, милосърдие, състрадание, толерантност и др.)- това да, но да ги оставяме в крайна сметка сами да избират своето поведение, сами да контролират своите чувства.
Коментарът ми е по скоро към коментарите по темата....
Тук ще ви цитирам нещо което ми хареса горе долу по същата тема но в друг един блог:
"А знаем ли какво е чувство? Имаме ли право да "възпитаваме" у някого някакво чувство? То не възниква ли спонтанно и именно затова да заставя нашето сърце да пее в стихове, картини, да е готово да отиде на края на света с желание за нежно докосване?
Има ли едно истинско чувство някаква цена? Навярно - не! Даже съм убеден, че няма цена. Че не струва нищо в очите на онзи или онази, която го е породила! И това е истинската жестокост на света около нас! Забавлението с породилите се от нас чувство към другите! " ВТ
Е в крайна сметка раздвижихте духовете на чувствата в читателите докоснали се до вашия материал....
Поздравления!!!

Но честно казано,както Vahisht каза-да посадиш чуства в някого,е доста трудно,да не кажа почти невъзможно.Това е,като да кажеш на някого;трябва да уважаваш еди кой си,защото е добър човек.И все пак,емоцията,,Любов'' е най святото чуство.А емоцийте,от това чуство са много разноцветни.Ту са пъстри,ту са сиви...Но да изпитваш емоций,значи че си жив.И то,много жив! Да си искрен,да си почтен,да си умерен в желанията си,да имаш силен дух и да можеш да прощаваш,да поискаш прошка,без да нараниш егото си, и тн... Списъкът е много дълъг.Но в основата си,ние сме силни.

Напълно разбираемо е , че темата от този постинг е необятна . Всъщност най-важният момент , на който набляга авторът е тук - Ето защо за осмислено еволюционно поведение трябва да решаваме следните въпроси: кой егрегор ми внушава дадени чувства, емоции и импулси, и какво иска той от мен? Колко са постоянни моите чувства? Груби ли са емоциите ми?
Трябва да помним, че много по-лесно се възпитават в детските години умението да медитираме върху емоциите си, да превключваме по свое желание от един
емоционален канал към друг, да бъдем господари на своите чувства и да не се
отъждествяваме с тях!

Любовта наистина е най-свято чувство , както споделя и pcelata , опасното при нейното проявление е само да не се превърне в мания за притежаване на любимо същество . За съжаление все така го наблюдаваме при голям процент от хората , които не успяват да го осмислят и търсят отговорите там , където ги няма .

Много умни хора са се изказали тука, даже аз като в небрано лозе като по- проста.я Моето дете не е в матрицата, защото рано разбрах, че единствения начин да я опазя е да й дам товакоето ми е било отнето на мен- свободата на избора. На девет тя може да ходи боса по най- скъпите улици на Виена и да не й пука, защото "е топло, улиците са чисти и обувките са ми неудобни". Никак не я притеснява как я гледат другите хора и деца (със завист).
И друго; не прави от детето си свое подобие, не му вменявай чувство за правилно и неравилно. Те са в пъти по- мъдри от нас и сами могат да преценят. Не просто не им се доверяваме.

Excellent article. I'm going through several these difficulties.