Самосъзнанието на интелигенцията е един от най-болните въпроси.          Интелигенцията може да се оприличи с "главата" на етноса и затова върху нея
ляга отговорността за неговата съдба. Обаче в действителност не е така. Съдбата на етноса се определя от етническия егрегор, чийто подчинен подегрегор е егрегорът на интелигенцията. На интелигенцията й идват онези мисли, които й изпраща егрегорът и върши онези действия, които той й нареди. А малкото свободна воля изобщо не се отнася до такива съществени въпроси като съдбата на етноса или начините на държавно управление.
  За да осигурява езикови средства за различните слоеве на етноса, егрегорът на
интелигенцията е принуден да работи на всички енергийни честоти на етническия егрегор. И то така, че по еволюционно равнище той изобщо не се отличава от него. Казано на всекидневен език, интелигенцията стои нито по-високо, нито по-ниско от своя народ.
  Въпросът за това какво трябва да прави интелигенцията винаги е актуален, тъй като
нейното самосъзнание е прекалено незначително, за да играе съществена роля в съдбата на етноса. Тази съдба на практика винаги се определя от съответния егрегор.
  Но това се отнася за колективното съзнание на интелигенцията като цяло, а не за
индивидуалното съзнание на някои интелигенти. Проблемът за служенето на народа и за принадлежността на интелигенцията към самия народ се е обсъждал достатъчно много. Големият национален писател пише, използвайки широк канал, предоставен му от етническия егрегор. И неговият труд е символично въплъщение на народното творчество. Но той може да се окаже достъпен само за тесни творчески кръгове. Макар че в него става дума за народния живот и е изразен народният дух. От друга страна, интелигенцията служи на набода тогава, когато добросъвестно изпълнява възложеното й от егрегора, макар на народа изобщо да
не са му ясни нейните творби. Творбите се трансформират от етническия егрегор, а той се опитва да развива народностното съзнание. Така, например, се появяват поколения, стоящи на по-високо еволюционно равнище.
  Другият въпрос, изключително съществен за самосъзнанието на интелигенцията, е
въпросът за нейното отношение с държавата. От една страна държавният егрегор
подтиска високите енергийни вибрации на егрегора на интелигенцията, ограничавайки неговото хаотично творческо начало. От друга страна, егрегорът на интелигенцията влива в държавния егрегор енергиен поток, осигуряващ му необходимата промяна. Този поток тече на твърде ниски честоти, но все пак те са по-високи от онези, на които работи държавният егрегор. И поради това държавният егрегор гледа скептично на висшите вибрации на егрегора на интелигенцията. Причината за това е, че тези висши вибрации създават общ хаос в етноса, а освен това, попадайки в държавния егрегор, го отслабват отвътре.
  Като цяло може да се каже, че интелигенцията притежава два основни комплекса:
комплексът за вина пред народа и комплексът за обида от държавата. И едното, и
другото са изкривени рационализации, свързани с неизпълнени изисквания, предявявяни към егрегора на интелигенцията от страна на етническия и държавния егрегори. Интелигенцията като цяло не е длъжна да отива при народа, нито да събаря държавния строй, ако, разбира се, не е получила указания за това от своя егрегор. 

Авесалом Подводни

"А малкото свободна воля изобщо не се отнася до такива съществени въпроси като съдбата на етноса или начините на държавно управление."

Когато стигне до умовете и сърцата на интелигенцията това твърдение, със сигурност, високите енергийни вибрации на хаотичното творческо начало ще минат на друго ниво. Последствията, от което, не бих се нагърбила да предвидя, но не се съмнявам, че биха учудили и самия Подводни. Поздрави за постинга и хубави събота и неделя!

"- Професор Еко, какво е Вашето послание към българските интелектуалци, към хората, които по едни или други причини не дойдоха днес тук, но на които България разчита, а може би и Европа?

- Грешно е интелектуалецът да бъде употребяван като оратор. Не случайно е казано: “Знам, че нищо не знам.”. Първото задължение на интелектуалецът е да заяви със Сократ: “Дайте ми три месеца и аз ще преобърна света...” Медиите създадоха образа на оракул, който дава всякакви рецепти. Не случайно току що дадох примера с Митеран, който организира в Париж конференция на тема “Как интелектуалците могат да решат кризите в обществото” и покани съвременни видни интелектуалци... Ролята на интелектуалците е не да решават кризи, а да ги предизвикват. Ролята на интелектуалецът е да оказва влияние в обществото, но в продължителен период от време. Знаете, че приживе на Аристотел никой не му е обръщал внимание. Днес влиянието му продължава."

Здравей , тук му е мястото да си спомним какво е важното качество на държавния егрегор - "Колкото по-твърда е една власт, толкова повече тя идва от "дявола", тоест - представлява кристализирал егрегор." Добре знаем , че това напомня за аморфна структура . Ако има изход за промяна - той би бил в промяна на колективното съзнание на интелигенцията , което да доведе и до качествено ново ниво . Поздрави за хубав уикенд !

Този тип - Подводни- затвърждава с всяка своя статия колко надълбоко е затънал в заблужденията си - окултната философия на , която е подвластен го кара да говори празни приказки ...

А към блогъра: Дявола хич не му слагай кавички, защото именно от него идва цялата несъстоятелност на философията на Подводни.

Oчакваш ли да взема насериозно тези твои изказвания ? Докато дяволите са ви в главите - няма да има движение напред

"Никое общество не се е споразумяло с интелигенцията си в коя част на общественото пространство следва да се разположи тя - в мърморещата и подстрекаващата към недоволство опозиция ли, в апатичното безвремие или в обслужващия персонал на властта. Винаги е преобладавало мнението, че мисията на интелигенцията е да бъде своеобразна опозиция - да вижда първа ония увлечения на управляващите, които могат да бъдат опасни за обществения живот. Затова и всяка умна власт е придърпвала интелигенцията към себе си - да я гушне, да й даде хляб и по този начин да я усмири. Привилегиите винаги са били усмирителна риза за недоволстващия интелектуалец. За щастие, съвсем не за всеки...
...Излязохме от едно общество, което беше силно режисирано и също така силно дресирано. Надявахме се, доста наивно, че оттук нататък следва “Пей сърце”, че политиците ни ще бъдат светци, а нравите ни - като взети от Библията. Но не би. Хич даже... Станахме свидетели на нови безобразия, на нови опасни посоки на обществения живот - опасните прояви на денационализиране, на съсипване на държавността ни, национално обезличаване, загуба на самочувствие и криворазбрано притичване след Европа, пред които демокрацията ни - такава, каквато ни я налага властта на партократите - все по-често вдига безпомощно ръце..."
Това е само една малка част от присъдата към нашата интелигенция от напусналия ни преди време професор М. С.

Поздрави за публикацията!!!