Постинг
02.08.2011 16:42 -
Силата на доброто. Общата и частната етики. Разширяване на съзнанието.
Силата на доброто
Живата етика, свързана с висшето "аз" е не ограничител на поведението, а източник на енергия и вътрешно пробуждане към труд. Но трябва да знаем, че не винаги трудът води до повишаване на нравствеността. Иначе образец на добродетел би било мулето /вариант - оседланият мъж/ . А силната и постоянна връзка с висшия кармичен егрегор включва толкова силен енергиен поток, че човек не може да не се труди.
Общата и частната етики Децата са малки екзистенциални философи. За тях общите разсъждения са безсмислени, тъй като те винаги извършват конкретен избор и изработват конкретни нравствени оценки. В същото време възпитателите са склонни към общи разсъждения от типа "трябва да бъдете добри", които са трудно приложими към даден конкретен случай. И у детето се изработва отношение към етиката като към демагогия или безсмислена дрънканица. В такива случаи етичният канал се затваря. Затова с децата трябва да се обсъжда само частната етика. Трябва добре да помним, че няма добри и лоши деца. Има добри и лоши постъпки и непостъпки, които трябва да получават нравствени оценки. Непостъпката е съзнателно или несъзнателно отхвърляне на реалността, стесняване на съзнанието. Ако бабичка помоли дете да я преведе през улицата до другия тротоар, а то откаже - това е постъпка; но ако детето види, че бабката се спъне и падне, и я отмине -това е непостъпка.
Разширяване на съзнанието Един от главните проблеми на възпитанието е разширяване на същностното детско съзнание. Детското същностно съзнание е онова, което детето познава от своя личен опит, а не само от думите на възрастните. То е онова, което ръководи неговите постъпки. Как изглежда справедливостта в следните ситуации: силен - слаб, съобразителен - глупав, талантлив - бездарен? Как може да бъде утешено дете, у което започват да се оформя комплекс за малоценност? Съмнителни компенсации от рода на превключване на вниманието "забрави за това, ето ти бонбонче!" - не решават проблема. Този проблем има само едно решение - да бъде разширено същностното съзнание. Нека детето се убеди, че всички могат да се ползват от плодовете на таланта, само неговия "собственик" няма това право. Неговата съдба са мъчителни колебания и съмнения, раздразнение и постоянен труд. То трябва да знае, че умният е умен само в тесни граници. Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му. Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко, което аз не успях!" - няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми. Светът не е устроен справедливо или поточно, той е справедлив, но на много по- висше равнище от онова, което виждат родителите и техните деца. И единственият начин да помогнем детето да не си състави лъжлива картина на света, е разширяване на неговото съзнание.
Авесалом Подводни
Общата и частната етики Децата са малки екзистенциални философи. За тях общите разсъждения са безсмислени, тъй като те винаги извършват конкретен избор и изработват конкретни нравствени оценки. В същото време възпитателите са склонни към общи разсъждения от типа "трябва да бъдете добри", които са трудно приложими към даден конкретен случай. И у детето се изработва отношение към етиката като към демагогия или безсмислена дрънканица. В такива случаи етичният канал се затваря. Затова с децата трябва да се обсъжда само частната етика. Трябва добре да помним, че няма добри и лоши деца. Има добри и лоши постъпки и непостъпки, които трябва да получават нравствени оценки. Непостъпката е съзнателно или несъзнателно отхвърляне на реалността, стесняване на съзнанието. Ако бабичка помоли дете да я преведе през улицата до другия тротоар, а то откаже - това е постъпка; но ако детето види, че бабката се спъне и падне, и я отмине -това е непостъпка.
Разширяване на съзнанието Един от главните проблеми на възпитанието е разширяване на същностното детско съзнание. Детското същностно съзнание е онова, което детето познава от своя личен опит, а не само от думите на възрастните. То е онова, което ръководи неговите постъпки. Как изглежда справедливостта в следните ситуации: силен - слаб, съобразителен - глупав, талантлив - бездарен? Как може да бъде утешено дете, у което започват да се оформя комплекс за малоценност? Съмнителни компенсации от рода на превключване на вниманието "забрави за това, ето ти бонбонче!" - не решават проблема. Този проблем има само едно решение - да бъде разширено същностното съзнание. Нека детето се убеди, че всички могат да се ползват от плодовете на таланта, само неговия "собственик" няма това право. Неговата съдба са мъчителни колебания и съмнения, раздразнение и постоянен труд. То трябва да знае, че умният е умен само в тесни граници. Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му. Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко, което аз не успях!" - няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми. Светът не е устроен справедливо или поточно, той е справедлив, но на много по- висше равнище от онова, което виждат родителите и техните деца. И единственият начин да помогнем детето да не си състави лъжлива картина на света, е разширяване на неговото съзнание.
Авесалом Подводни
Следващ постинг
Предишен постинг
"Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му.Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко, което аз не успях!" - няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми."
Изключително важно послание. Дано повече хора, не задължително родители, го прочетат. Взимам си го за блогвълна. Поздрави!
цитирайИзключително важно послание. Дано повече хора, не задължително родители, го прочетат. Взимам си го за блогвълна. Поздрави!
malchaniaotnadejda7 написа:
"Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му.Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко, което аз не успях!" - няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми."
Изключително важно послание. Дано повече хора, не задължително родители, го прочетат. Взимам си го за блогвълна. Поздрави!
Изключително важно послание. Дано повече хора, не задължително родители, го прочетат. Взимам си го за блогвълна. Поздрави!
Благодаря - за отговорното отношение , което отново демонстрира ! В тези времена е необходимо да си припомняме истините , които са извечни . Поздрави и много хубав ден !
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасната тема!
Имахме трудност с появата на дете, а после и с проблеми.
Подходът ни бе внимателен, за да открием изборът им, от правото им на свободна воля, а после и условия за реализирането им.
Постепенно го реализираха и сега сме с внуци от щастливи майки.
Бях усвоил аритметелогичното моделиране, когато ми попаднаха книгите на Авесалом Подводни и отвориха допълнително разчитане на картите с дадености.
Да, може да съм краен в разбиранията си, но свързвам детето с предразположености, а не с предопределености.
Това правех и в часовете по математика- предразполагах към разсъждения, а не сляпо прилагане на формулите. Получаваха се невероятни подходи от децата, които не биха ми хрумнали. Това ме зареждаше и чаках с нетърпения следващия час. Децата са цветна градина, различни са и изискват различен подход, за да разцъфтят с пълна сила. Наша е вината, ако прекалим с поливането или подхранването на почвата!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, за прекрасната тема!
Имахме трудност с появата на дете, а после и с проблеми.
Подходът ни бе внимателен, за да открием изборът им, от правото им на свободна воля, а после и условия за реализирането им.
Постепенно го реализираха и сега сме с внуци от щастливи майки.
Бях усвоил аритметелогичното моделиране, когато ми попаднаха книгите на Авесалом Подводни и отвориха допълнително разчитане на картите с дадености.
Да, може да съм краен в разбиранията си, но свързвам детето с предразположености, а не с предопределености.
Това правех и в часовете по математика- предразполагах към разсъждения, а не сляпо прилагане на формулите. Получаваха се невероятни подходи от децата, които не биха ми хрумнали. Това ме зареждаше и чаках с нетърпения следващия час. Децата са цветна градина, различни са и изискват различен подход, за да разцъфтят с пълна сила. Наша е вината, ако прекалим с поливането или подхранването на почвата!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
4.
silencemurmur -
Разширяване на съзнанието
03.08.2011 17:05
03.08.2011 17:05
е също субективно разбиране, свързано с усета за съзнание.
Съзнанието като такова нито има нито няма граници.
Какво тогава да се разширява? От къде и на къде?
Съзнанието е опит да се схване какво е това,
що не може да се определи в дуалния свят.
Подводни би трябвало да го знае ..............
цитирайСъзнанието като такова нито има нито няма граници.
Какво тогава да се разширява? От къде и на къде?
Съзнанието е опит да се схване какво е това,
що не може да се определи в дуалния свят.
Подводни би трябвало да го знае ..............
Родителите правим грешки с децата, но... поне да са по малко и по незначителни...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1703
Блогрол