Браковете, както е добре известно, се извършват на небесата. Появата на
семейство и възникването на определен тип привличане между двама души от
противоположен пол често бива наричано "любов". И всичко това обикновено води до
недоразумения.
Любов се нарича включването към силен енергиен канал: но любовта може да бъде
любов към крехка свинска пържолка, към сестра и към майка, към любовница, към
съпруга, към деца... Това са различни състояния, които човешкото съзнание не
различава съвсем ясно.
По принцип любовта е знак, чрез който може да се каже: мен ме включват към нов
егрегор и ми предстои голяма работа. Традиционното за Запада схващане, че любовта е подарък от съдбата, е заблуда. То води до там, че човек не забелязва и съответно не изпълнява предначертаните му от егрегора кармични програми. Изчезването на любовта е свързано с изчерпване на съвместните кармични програми или с изтичане на времето, което е определено за тях.
Откриването на широк канал към новия егрегор - бъдещото семейство - се
съпровожда с две събития, свързани тясно едно с друго. Първото е разширяване на
съзнанието. Второто е усилване на енергетиката. Но ако усилването на енергетиката
обикновено се преживява положително и е възпявано от стотици поети, то проблемът с разширяване на съзнанието е много по-сложен.
Съзнанието бива насилствено разширено от семейния егрегор и обикновено
егоическият егрегор не е подготвен за това. Изведнъж другият човек се оказва
същностно важен. "Без теб не мога да живея, по цял ден мисля само за теб!" -това са
типичните симптоми за разширяване на съзнанието. Новото състояние е обида за егоическия егрегор. Човекът е изпаднал в зависимост от друг - от неговото присъствие, от настроението му, от настроенията му. Възниква въпрос: на кой егрегор служи влюбеният? Решението на проблема винаги е индивидуално и е между два полюса: пълно подчинение или пълно неподчинение на семейния егрегор. В първия случай човек става роб на семейството, а във втория - негов диктатор. Някъде между тези две крайности намира своето място всеки от нас.
Във връзка с избора - служене на егоическия или на семейния егрегор - трябва да
отбележим още нещо. Една от най-главните цели на еволюционното развитие е
разширяване на съзнанието и затова неговото съзнателно стесняване е кармично
престъпление. То силно утежнява бъдещата карма. Когато човек чуе зова на семейния егрегор, това означава, че семейният егрегор ще опита насилствено да разшири неговото съзнание. Ще го застави да види другия човек с неговите болки и радости и да ги приеме като свои. Това принуждава егоическия егрегор да се стесни, включвайки чужди желания сред собствените. Егоическият егрегор започва да се бори за своите накърнени интереси, изкушавайки човека отново да стесни съзнанието си, като изключи от него другия. Преодоляването на това изкушение е и главна еволюционна задача в първия период на формиране на отношенията в семейството. Невъзможно е да не дадем къшей хляб, гледайки в очите умиращия от глад; но съвсем друго е да го отминем, извръщайки глава.
- - -
За връзката с егрегора трябва да съдим не само по интензивността, но и по
дълбочината и главно - по неизбежните контакти. Силните емоционални преживявания често биват повърхностни и краткотрайни. Продължителните кармични връзки се крепят на по-здрави основи.
Необходимо е да кажем няколко думи за привързаността и непривъзраността.
Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има
твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.
Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми,
заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение. В Индия, например, любовта се смята за голямо нещастие в човешкия живот.
Никой не иска съгласие от човек за включването му в тези или онези кармични
програми. Егрегорът просто го поставя в определени ситуации, предизвиквайки у него
определени чувства и мисли. А след това - потъвай или плувай, както искаш. По време на изпълнение на кармичните програми, свързани с определен колектив, егрегорът
привързва един към друг членовете на този колектив. И това понякога става с помощта на любовта, която пламва в сърцата им. Затова любовта от определена гледна точка е нещастие: кармичните програми често са дисхармонични, а човек насила го привързват към тях. На сърцето не можеш да заповядваш, любовта е по-силна от егоизма, тя успява да разшири съзнанието и сферата на активност на влюбените.
Но истинската опасност за любовта е друга. Привързването по време на действаща
кармична програма е неизбежно, то е заложено в природата на нещата: майката се
привързва към бебето си, човек - към любимата работа, и прочее. Съблазънта на
привързването, за която предупреждава карма-йога, се получава при два важни
момента: привързване към резултата от своя труд и привързване към ситуации, когато кармичната програма вече е отработена. Да разгледаме тези моменти, отнесени към случаи, засягащи семейния егрегор.
Когато двама се срещнат и влязат в контакт, те всъщност се заемат със строителството на дом в гънките светове. Този дом е предназначен за нов, създаван в момента колектив. И колкото повече двамата се доверяват един на друг, колкото повече изпитания преминат заедно, толкова по-добре ще се разбират и толкова по-здрави ще бъдат стените на този дом. И без особени усилия те ще жънат сладките плодове на своите отношения. Но точно тук се крие голямата съблазън. Енергията, която получаваме, никога не ни се дава без причина. Тя винаги трябва да служи за развиване в потока на еволюционния процес. И ако нашите двама герои са привикнали постоянно да получават допълнителна енергия, в един момент те ще научат, че това не става по Божия милост, а е съвсем определена форма на еволюционна работа. И когато работата е свършена, егрегорът ще затвори канала и ще спре енергията. Но навикът да получават енергия ще си остане. И точно
това се нарича привързаност към резултатите от своя труд, за което предупреждава
карма-йога.
Външно това обикновено изглежда така: "Когато се запознахме и заедно
преодолявахме трудностите, ни беше толкова хубаво, защо сега вече не е така, къде
изчезна радостта от общуването между нас?"
А тук правилният въпрос е друг: откъде идваше тази радост?
Обичайният отговор - от съвместното преодоляване на трудностите, е непълен.
Трябва да се каже ясно: радостта е идвала от изпълнението на съвместната кармична програма. Възможно е в момента на построяване на дом в тънките светове съвместната кармична програма да бъде рязко променена и ако, например, поискаме да имаме деца, егрегорът да не позволи неговата енергия да бъде използвана за подобни "екстри".
Но промяната в кармичната програма може да не се окаже най-трудното изпитание.
Често най-големи съблазни възникват, когато тя е към края си. Тогава енергията,
съпровождаща общуването, изчезва и ако човек се е привързал към нея, ще страда - тихо или шумно, според темперамента си.
Да се върнем към темата за силата на човешката връзка с егрегора. Тази тема,
приложена към семейния егрегор, звучи така: колко силни и продължителни ще се
окажат чувствата ми към моя партньор? Ще можем ли двамата да създадем щастливо семейство?
Отдавна е известно, че силната любов не е нито необходимо, нито достатъчно
условие за щастливо семейство. Но как тогава да се ориентираме?
Съвместна кармична програма на даден човек с егрегор /или с друг човек/ може да
започне или с бурно енергийно избухване, или тихо и незабележимо. Но тя
задължително ще бъде съпроводена от силна връзка, от привързаност, която може да приеме всякаква форма. Но ще засяга не само повърхностните ментални и емоци-
онални състояния, а и техните дълбоки същности. Това може да бъде и любов-жалост, за която често пише Достоевски, и чувство за вътрешна отговорност за съдбата на другия. Състоянието "не мога да живея без теб" не винаги се съпровожда от силна кармична връзка. За тази връзка е задължително усещането "другият не може да живее без мен". В по-хармонични случаи човек изпитва и двете чувства. И тогава в съзнанието . му едното може да изтласка другото. Ориентирането в подобни ситуации е доста трудна работа, особено на младини, когато човек не се познава достатъчно. Но трябва да знаем, че егрегорът никога не поставя прости задачи.
Друг признак за силна кармична връзка представлява естествеността на събитията.
Субективно те протичат така, сякаш не биха могли да се случат по друг начин, макар че на страничния наблюдател може да изглеждат екстравагантни. Освен това много
проблеми се решават някак от само себе си, а други, съществени, изобщо не възникват.
И животът сякаш започва да тече по-бързо.
- - -
Не е лесно да се четат книги за кармата, трудно се разбират нейните букви, макар че
винаги има леки намеци. Както и да се развиват събитията от външния и вътрешния
свят на човека, целта им е една - човек да разбере устройството на света и своето
собствено. Освен това низшето "аз" трябва да види висшето "аз". И зад видимия
материален свят да бъдат видени тънките светове, а зад тях — Абсолютът.
Има три вида семейни егрегори. Първият вид засяга родителите, вторият - децата, а
третият - въздействието на семейството върху околната действителност.

Авесалом Подводни

"Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива."
Не съм чела тази книга на Подводни - има ценни неща, но не мога да приема безрезервно горното твърдение. Любовта понякога не "си отива" и след физическата смърт на някого, когото обичаме. И това поставя въпроса за егрегорът, който "дава" тази енергия и "си я взима"... "Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива." Конкретни кармични задачи да, но самата любов? Абсолютът сам по себе си? Тогава е по сложно... И понеже не съм в течение, би ли ми помогнал в тази връзка, в този контекст. Беше ми интересно да прочета. Поздрави!

"Първото качество на истинския човек е Любовта... Без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления."

Беинса Дуно - Петър Дънов

Прочетох с интерес! Благодаря!

Тия егрегори не ми се струват читави. Учените, просто са установили, че любовта е химичен процес, набор от хормони които се активизират в определен момент, в зависимост и от възпитанието (момичетата си играят с кукли обикновенно, възпитава се майчиният им инстинкт отрано) и от наложения модел (който се разчупва в последно време, двойките без брак са преобладаващи), и от наложеното от природата най-вече с цел опазването на вида. За това и народа е казал простичко и от наблюдение: Любовта е сляпа! Хормони просто, не разум! Съвсем друго нещо е обичта, привързаноста, съпричастието, уважението и др. човешки чувства вече култивирани от човека, не от природата. И не се разграничават понятията, към кучето си, към природата, към брат си - обич, или любов има? Аз мисля че е различно.

Здравей , намирам за удачно питането ти относно любовта , Мalchaniaotnadejda7 !
В разгледания случай се има предвид този вариант , който ни е познат от човешките отношения , а както всеки знае - той е свързан с притежание на обичаното същество. Това именно е егрегор , нямащ нищо общо с разбирането за любов от гледна точка на Абсолюта , където всякаква мисъл за притежание липсва . Мойто усещане за Абсолютната любов дори би се изразило по-добре с думата "радост" ! Ето защо егрегориалната обич приключва и остава Абсолютната . Дано ти бях полезен рано в неделя :) Поздрави !

В отговора от предния коментар мисля, че намирате реакция и спрямо Вашия .

Дано е било полезно за Вас , благодаря за отзива !

Знам какво проповядват учените - те са затънали в материалистичната гледна точка . Излишно ще е да подхванем спор за или против техния светоглед - водил съм ги преди и имам представа колко безнадеждно е начинанието .
Колкото да видовете обич както ги изреждате - всичко зависи от съзнанието : ако то прави разлика - ще има и различен вид обич, ако обаче е над видимите форми - за него всичко ще е еднакво ;)

дори да има в тях спорни твърдения, ти дават възможност да се погледнеш отстрани, а това е безценно.
Като че ли най- реалистичният поглед към живота ни е като към урок, училище.

Здравей, Rebellion! Изключително "полезен".:) Условно изразено, стремя се към "реалността на Абсолюта" и се надявам да съм в реалността, а не отвъд нея. :) Хора със силно развито чувство за притежание не биха ме разбрали. Да, любовта е висша обич, а не пепел от страсти, затова е непреходна и лъчиста като радост. И вечна. Но много хора се отказват от това светло чувство и "стесняват" не само съзнанието си, но и утежняват пътя си през времето, т.е към себе си. Те издигат крепостни стени и затварят сърцата си в тях в името на преходни ценности. Така се лишават от радостта да са живи, да обичат... Много хубаво го каза. Радост. Не разбирам измъчената любов, ревността, горестта, черната й страна. Това е страст, но не любов. Любовта, това си самият ти. Какъвто е човека, такава е и любовта му. А семейството е еманация на всичко, към което се стремим на този свят. Много хубаво го е казал анонимен 9 - доверие и лоялност. Но и най-вече - любов. Няма ли я, няма и семейство, според мен. То е свято и без любов не би било семейство, а "единица"... Е, тук съм доста крайна. Но съм отраснала в такова семейство и така разбирам ролята му. Като неизчерпаем и животворящ източник на обич, на любов. Другото е имитация. А имитациите не само стесняват съзнанието и изкривяват кармичния ни път. Те обезсмислят пътя. Благодаря ти е хубав неделен ден!:)

Подводни има доста точна гледна точка и я изразява добре. Обаче истинската му сила е в астрологията където заедно с Павел Глоба са "must to read"...
:) Очакваме и астрологически неща от Подводни. А защо не и на Глоба...
:) Привет

Погледът отстрани е най-ценното нещо и малцина го могат

Поздрави отново :) С повече Радост занапред :)

Здравей , отдавна чета неговите трудове и реших , че е крайно време с блога си да дам шанс и на други да почерпят от знанията :)
Предложението си за астрологията е хубаво , само ми пожелай да имам достатъчно време и за една такава поредица ( разбира се след като завърша за кармата и егрегора )