Добра представа за структурата на егрегора дава структурата на съответните
организации. Администрация, отдел "Кадри", международен отдел, счетоводство,
канцелария, каса и прочее. Един от героите на Достоевски отбелязва: "Ако не
съществува Бог, то какъв щаб-капитан мога да бъда аз?"
Социалната психология е открила, че във всеки колектив, освен формален
ръководител, съществува и тъй нареченият неформален лидер, притежаващ авторитет, често изразяващ "общественото мнение", тоест - мислите на егрегора. Това е ясен намек, че освен формални цели, колективът има и някакви други цели, за чието осъществяване се създава допълнителна структура и допълнителен канал за пряка връзка с егрегора. В някои случаи това става чрез неформалния лидер. Колкото е по-близо формалната структура на организацията до структурата на егрегора, толкова по-добре функционира тя. Но в случай, че егрегорът е кристализирал, дори и най-гъвкавата формална структура скоро се превръща в своята противоположност. Рибата, както казва народната мъдрост, се вмирисва от главата. Ако бъде обновен егрегорът, в колектива от само себе си възникват нови форми и се появяват нови хора, които ги реализират.
Всеки егрегор се създава /това важи само за егрегори от висше равнище/ за
изпълнението на кармична задача. За да бъде изпълнена тази кармична задача,
егрегорът трябва известно време да съществува в среда, която постоянно да му
въздействува. Затова неговата структура се формира така, че да се осигури неговата
цялост и независимост от обкръжението, като същевременно е достатъчно гъвкав, за да се адаптира към промените в околната среда и да изпълни възложената кармична задача.
В съответствие със своето еволюционно равнище, всеки егрегор се разполага в по-високи или по-ниски слоеве на тънките светове и притежава характерна честота на вибрация, на която излъчва и приема психическа енергия. Колкото е по-ниска тази честота, толкова по-твърда структура е необходима, за да се поддържа целостта на егрегора. Това е така, тъй като в такива случаи въздействието на околната среда е много по-силно и по-грубо.
Типичен пример е държавата. Етнос на ниско еволюционно равнище се нуждае от
твърдата ръка на властта, иначе ще бъде погубен от собствената си свобода, преминаваща в хаос. А от това обикновено се възползва някой енергичен узурпатор. Мафията, тероризмът и младежката престъпност са неизбежната цена, която западните общества плащат за прекомерната свобода, предоставена на собствените им правителства. Известно е, че тоталитарните режими бързо се справят с мафията, която хвърля в ужас еснафите. Но когато тя липсва, еснафът се задавя в своя егоизъм, което води до отслабване на егрегора.
Големите егрегори включват в себе си множество по-малки, притежаващи определена автономия. Отношенията между големите егрегори и техните подегрегори могат да бъдат уподобени на отношения между метрополия и колонии. Връзката се осъществява чрез енергийния канал, по който метрополията изпраща информация и енергия, необходима за
поддържане на живота на егрегора-колония. Обратно по същия енергиен канал
протичат информация за колонията и специфична енергия, нужна за нормалното
функциониране на метрополията. Налице е симбиоза. Всички части са необходими една на друга и на цялото за нормалния им живот. Но подобно съжителство възниква като резултат от трудно достигнато динамично равновесие. У всеки егрегор съществуват егоистични тенденции за независимост и жажда за енергия. Ето защо егрегорът влияе в определени рамки върху ширината на каналите, свързващи го с други егрегори. Той може да ограничи съответните енергийни и информационни връзки и по този начин да стане по-независим от метрополията. В подобни случай егрегорът започва да й отдава по-малко енергия, намалявайки властта й, но пък получава по-малко енергия от нея. Това го принуждава да търси други канали или да стои на "енергийна диета". И най-важното - принуждава го да прави избор, който преди това вместо него е правила метрополията. А малкият егрегор никога няма достатъчно информация, за да извърши правилен избор. И той допуска грешки, в резултат на които или загива, или отново му се открива широк канал към метрополията /а може и към друг голям егрегор/.
Такава е съдбата на малките народи през последните векове. Техните егрегори не
са в състояние да водят самостоятелен живот, което външно се изразява в това, че не
успяват да създадат и да опазят държавността си за по-дълъг период. Най-хармонично съществувание водят малките етноси в рамките на по-голям етнос, който е близък до тях като честота на вибрациите на енергийното поле, и се отнася с търпимост към тяхната култура и религиозни вярвания. Наистина, в такива случаи често се появяват тенденции към асимилация, което е гибелно за малкия егрегор. Но ако егрегорът на малкия етнос е достатъчно енергичен и ако неговата главна кармична задача все още не е изпълнена, не би могло да настъпи пълна асимилация. А частичната ще бъде компенсирана чрез влиянието на метрополията. Тогава е възможно големият народ в известен смисъл да се окаже под влиянието на малкия, приемайки елементи от неговата култура.

Авесалом Подводни