Както всичко живо, егрегорите възникват, растат, видоизменят се и след известно
време умират или се променят в нови егрегори от друг вид. Раждането, развитието и
смъртта на егрегора, а също и неговото взаимодействие с други егрегори, се регулира от закона на кармата.

Жизнеността на егрегора се определя от неговата енергетика и от способността му за
промяна. Тези две качества са тясно свързани. Енергичният егрегор се развива бързо, а закостенелият притежава малко енергия. Енергичният егрегор може да погълне или да застави други егрегори да му служат. Под влияние на превъзхождащи го сили той може да се променя и да се приспособява към обстановката.
Егрегорът притежава определена свобода на волята, която зависи от неговото
еволюционно равнище и от енергетиката му.
Всяко събитие в сетивния свят в грубо копие на събития в тънките светове. Тънките
светове са устроени много по-сложно от сетивния свят, но затова пък техните закони са по-прости. В материалния свят ние възприемаме явления, които са символи на обекти от тънките светове. И се опитваме да приложим върху тях законите на тънките светове, което, естествено, няма как да се получи. За да разберем сетивния свят, трябва да се извисим до тънките светове.
Човек притежава физическо тяло и няколко тънки тела: етерно, астрално, ментално и
прочие. Да си представим, че у даден човек астралното тяло е болно и е започнала
депресия. Вследствие на това са се понижили защитните сили и микробите, които
винаги присъствуват във физическото тяло, са се размножили безконтролно.
Материалната причина за болестта е недостатъчната активност на лимфоцитите. Но
истинската причина се крие в болестта на астралното тяло. Разбира се, микробите, и
лимфоцитите имат свои аналози в тънките светове. Там също има определени закони за взаимодействие, моделиращи отношенията между материалните лимфоцити и материалните микроби. Но копията на тези закони са твърде груби и не отчитат много неща. Оттук произтичат и множеството трудности пред материалистическата медицина.
Да вземем за пример религиозните войни. Четейки описания
на разногласията, довели до дългогодишни кървави войни, ние ще се убедим, че
историците само ни мътят главите. Защото невъзможно е абсолютно непостижимите за ума на тогавашните селяни и феодали схоластически подробности за троичността на Бог да бъдат толкова важни, че да ги накарат да се сражават за тях. Ясно е, че това са само символи. И наистина, тези войни са само отражения на войните между два енергични егрегора и символът на всяка религия е канал към съответния егрегор.
Но кръвопролитните земни войни на егрегорите не са единствените отношения.
Възможни са взаимно търпими съществувания и конкуриращи симбиози /религия -
атеистична държава/, и творчески симбиози /семейство - държава/. Семейният егрегор готви детето да служи на държавния егрегор. На свой ред държавният егрегор охранява и поддържа семейния егрегор. Но все пак хармонично съвместно съществуване между два егрегора се среща твърде рядко.
Границите между егрегорите преминават през сърцето. Конфликтите от типа
семейство -работа, личност - колектив, егоизъм - дълг и прочее, са резултат от борба
между егрегорите, на които служим.

Авесалом Подводни