Постинг
15.02.2011 20:39 -
Щампите на възприятието
Като подсъзнателна програма, щампата притежава способност да улавя информацията на входа и на изхода. Когато съществува щампа на възприятието, човек възприема информацията априорно /подсъзнателно/, предполагайки, че тя се отнася до някой от по-рано определените типове информация.
По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита колко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на непознатия, на изхода - резултат, имаш два варианта за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дамата не е омъжена, тогава към двете възможни реакции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспективно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два варианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената - четири.
Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информация. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фиксиран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точно заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростяват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжденията.
Щампите от всички видове са нужни за човека. Реална алтернатива на щампата е, не премахването й, а въвеждане на допълнителни позиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена ситуация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отговоря, но 80 процента с нестандартни намерения".
Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да проумее, да осъзнае, да види и да измени нещо съществено. Подобни моменти не могат да бъдат вкарани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.
За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива понякога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква друга класификация или допълнение към съществуващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обикновения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би помогнало на човека да се измъкне от омагьосаните рамки на щампата.
Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно. Тези обстоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лесно и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.
Във всяка добра детска книжка съществуват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - устройството на мирозданието.
Авесалом Подводни
По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита колко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на непознатия, на изхода - резултат, имаш два варианта за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дамата не е омъжена, тогава към двете възможни реакции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспективно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два варианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената - четири.
Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информация. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фиксиран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точно заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростяват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжденията.
Щампите от всички видове са нужни за човека. Реална алтернатива на щампата е, не премахването й, а въвеждане на допълнителни позиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена ситуация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отговоря, но 80 процента с нестандартни намерения".
Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да проумее, да осъзнае, да види и да измени нещо съществено. Подобни моменти не могат да бъдат вкарани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.
За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива понякога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква друга класификация или допълнение към съществуващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обикновения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би помогнало на човека да се измъкне от омагьосаните рамки на щампата.
Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно. Тези обстоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лесно и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.
Във всяка добра детска книжка съществуват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - устройството на мирозданието.
Авесалом Подводни
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1703
Блогрол
