Съществуват потребности, формирани не от духа, а от съзнанието и от средата. Тях можем смело да наречем лъжливи. Ще разгледаме две от тях: потребността от удоволствия и потребността от щастие.
Удоволствието има една-единствена функция: то служи като индикатор за качеството на задоволените потребности. И заедно с отмирането на дадена потребност свършва и специфичното за нея удоволствие, без да принася вреда за човека. Навикът към удоволствия от всякакъв тип е лъжлива, изкуствено създадена програма, която силно изкривява ритъма на енергийния живот на човека.
Що се отнася до щастието, човек съвсем не е създаден за него. Щастието е духовна категория, а не емоционална, и доколкото емоционалният живот е вторичен по отношение на духовния, то щастието не може да бъде емоционално състояние или негово следствие. Щастието представлява сладкиш, който духът дава в онзи случай, когато човек върви по истинския път. То не е нито ментално, нито емоционално, а духовно състояние, при което човек същностно, дълбоко вътре в себе си, усеща подкрепата на своя дух. И човек може да се сдобие с щастие само за кратък времеви отрязък, тъй като неуморимият дух създава нови потребности, нови напрежения и нови изпитания във външния свят.
Авесалом Подводни