Разнообразните комплекси за непълноценност и задръжки представляват определени под­съзнателни програми за защита на човека от обществото и на обществото от човека. Същността на комплекса за непълноценност се крие в това, че той коригира психическото състояние и пове­дението на човека така, че да не бъде засегнато някое уязвимо място в психиката. Най-разпрост­раненият вариант е мастиленият облак, който изпуска октоподът в мигове на опасност, скривайки се в него. Това е начин на поведение, при който, доближавайки се към опасна тема, подсъзнанието предписва неадекватна емоционална реакция. Съзнанието и обкръжението получават не­двусмислен сигнал: не се доближавай /облакът/, а наблизо /вътре в самия облак/ не може нищо да се види. Емоционалните реакции блокират възможността за безпристрастно изучаване, диагноза и съответно лечение.

Но маскировката не се ограничава само с мастиления облак. Обикновено комплексът за малоценност и по-точно онази негова част, която възприема съзнанието, не съответства на същинския вътрешен проблем. Тя съществува само за примамване на съзнанието и обкръжението. Затова именно опитите за директно премахване на комплексите за малоценност толкова често търпят поражение.

Човек наистина е изтъкан от несъвършенства и задръжки. Духът възприема своите обвивки /тънкото и физическото тяло/ като груби скафандри, сковаващи всяко негово движение. Но комплексите възникват не навсякъде, а на напълно определени места. Затова не всички мъже с нисък ръст имат съответния "наполеонов" комплекс. Онова, което се осъзнава от човек като комплекс, представлява приемлива за съзнанието рационализация на истинско "тясно място", "опашка" в неговото еволюционно развитие. Когато "еволюционната опашка" бива отрязана, комплексът от само себе си изчезва. Опитите за директно премахване на комплекса са по своята същност само лекуване на симптома, а не на болестта. Да разгледаме тук проблема за ниския ръст, вариант за дами - малкият бюст.

Мъжът, страдащ от непълноценност, причинена от ниския му ръст, фактически носи наказание за своя егоизъм или, с други думи, за своето стеснено съзнание. В крайна сметка, жените повече харесват високите мъже /или на него така му се струва/ и затова неговите възможности за самоутвръждаване като мъж са по-малки, по-малки са и възможностите му за богат и разнообразен сексуален живот. Но самоутвърждаването за сметка на това на кого се харесваш е лъжливо самоутвръждаване; то се отличава от истинското, когато ти си необходим на някого, а в такъв случай ниският ръст все още никому не е попречил... Що се отнася до богатия сексуален живот той, както и френската кухня, никому не е направил окончателно щастлив.

Разбира се, тези азбучни истини са добре известни на нашия герой с нисък ръст; но той ги знае ментално, а не същностно, и затова те не го утешават. Що се отнася до неговите преживявания, то те са напълно същностни и единственият реален изход е разширяване на същностното съзнание, което настъпва след преодоляване на съответната съпротива на подсъзнанието и преживяване на разнообразни страдания. Така че от еволюционна гледна точка този комплекс играе положителна роля, тласкайки човек напред по пътя на еволюцията, като го заставя да изживее своите "еволюционни опашки", които в дадения случай представляват стесняване на съзнанието и недостатъчна самореализация.

Комплексите и задръжките могат да бъдат разделени на две категории: породени от обществото /чрез възпитанието/ и вродени, кармични. Впрочем, задръжките, породени от обществото, също са кармични: така се реализира груповата карма. На обществото му е необходимо да подтиска низшите / и висшите/ инстинкти на своите членове, просто за да може човек да поддържа своето съществувание. Това се прави не само чрез външните ограничения /държава, полиция/, колкото чрез пряк директен натиск от страна на общественото подсъзнание. "Хората не постъпват така" - силата на този аргумент е много по-голяма, отколкото се струва на страничния наблюдател. Разбира се, задръжките ограничават свободата на творчеството и свободата на доброто, но също така ограничават и свободата на злото, на инволютивното развитие. Затова всеки път, когато трябва да преодолеем някаква задръжка в себе си или у другиго, трябва да се запитаме какво точно възпира тя. Човек на ниско еволюционно равнище не може да бъде научен на непринудени изящни маниери, тъй като той или ще бъде скован, или ще се държи грубиянски, трети вариант няма.

По този начин преодоляването на комплексите и задръжките не е психическа, а духовна задача, и към нея трябва да се отнасяме по съответният начин. Тънки места тук са онези, където големи части от задръжките са наложени от обществото /групово и семейно обкръжение/, и тук човек често губи почва под краката си. Това става, тъй като общественият морал не съвпада /и не е задължително да съвпада/ с индивидуалния морал. Човек безусловно е длъжен да се грижи за родителите си и за децата си /това е повеля на обществения морал/, но точните рамки , в които да става това, поставя той сам, ръководен от повелите на духа и личната си етика. Предполага се, че Иисус, позволявайки да бъде разпънат на кръст, е огорчил силно Дева Мария.

Индийците казват, че животът е дукха /страдание/, майя /илюзия/ и лила /игра/.

Характерът на комплексите и задръжките се променя според степента на духовния ръст на човека.

Авесалом Подводни