Робърт Сармаст от Университета в Калифорния твърди, че остров Кипър е бил част от планините на Атлантида. Има различни хипотези за произхода на легендарната страна. Някои считат, че тя се е намирала в Егейско море, други са уверени, че е потънала в Атлантическия океан около днешните Азорски острови, трети я търсят при Келтския хребет до Великобритания или даже в Южно Китайско море.
Робърт Сармаст обаче счита, че трябва да се търси на друго място. По неговите думи Атлантида се е намирала именно на това място, което почти доказва и древногръцкият философ Платон, за който по-подробно ще говорим по-надолу в материала. Тази област се е намирала в самия център на древния свят. Съобщенията на древноатинския законодател Солон и текстът, в който Платон описва могъщата цивилизация, унищожена от разгневения Зевс, много векове занимават изследователите от цял свят.
Геолозите твърдят, че централният горен хребет на Кипър се е образувал от морското дъно. Сармаст предполага, че островът е бил част от територията на цивилизацията на атлантите. Тази територия е потънала преди хиляди години
в резултат на силно разрушително земетресение и последващо наводнение. Разчитайки на дълбочинна снимка, която моделира морското дъно, и 50 указателя, открити в диалозите на Платон "Критий" и "Тимей", Сармаст твърди, че е открил потопена правоъгълна земна маса, която се простира на север-североизток от Кипър. Изследователят е сигурен, че всичко съвпада с описаното в "Диалозите" с голяма точност. Основавайки се на тези данни, събрани в продължение на 10 години, Сармаст е съставил подробна тримерна карта на източната част на Средиземноморието.
"Ако се снижи нивото на морето с 1600 м, островът ще се окаже на повърхността", твърди изследователят. Сармаст се надява, че ще успее да организира експедиция за събиране на още доказателства в полза на тази хипотеза.

  Според други научни теории Атлантида е насред Атлантическия океан на запад от Херкулесовите стълбове в Гибралтарския проток. Повече от 2000 г. легендата за потъналия остров-континент вълнува въображението на хората. Преданията разказват, че в Атлантида е имало изградени чудни градове със златни стени и сребърни храмове, загубени завинаги за човешката цивилизация.
Съществуват много факти, които доказват, че в древни времена Земята е изглеждала иначе. Според научните теории континентът Атлантида е бил разположен в Атлантическия океан, на запад от Херкулесовите стълбове в Гибралтарския проток.
Преди Атлантида да изчезне, континентите са били свързани, което е доказано и от редица научни открития. Така например в езика на маите съществуват корени от гръцки думи; кроманьонците, древни предци на европейците, и индианците притежават близки антропологични характеристики и т. н. Биолози правят друго интересно наблюдение - змиорките от реките в Западна Европа хвърлят хайвера си в Саргасово море, а не в родственото за тях Средиземно море. Това най-вероятно се дължи на факта, че огромната водна площ е била заета от териториите на континента Атлантида.
В легендите на всички американски народи се говори за гибелта на огромна земя, погълната преди хилядолетия от океана. Известно е и преданието за грандиозния потоп, за който пише в Библията, в глинените плочки от Шумер, в древномексиканските текстове "Кодекс Чомалпопока", в "Попол Вух" на индианците Киче, в древната книга на персите "Зенд-Авеста" и т. н. Предполага се, че катастрофално наводнение е довело до изчезването на острова-континент Атлантида.
През 1947 г. професорът от Колумбийския университет Евинт извършва ценни открития в Атлантическия океан на дълбочина 3500 м.Той открива геологични образци, които могат да се образуват само при ерозия на почвата на сушата, но не и във водата. Много подводни долини в Атлантическия океан се явяват продължение на коритата на реките, течащи на сушата. Вероятно в древни времена те са били принудително прекъснати.
Френска експедиция открива на дълбочина 3160 м в Атлантическия океан стъкловидна лава - тахилит (базалтово стъкло), която може да се образува само при наличието на въздух. Подобна лава е открита и в езерото Титикан в Андите на височина 3800 м. Най-горният пласт раковини е отпреди 13 000 години. Френските специалисти отдават това на факта, че преди хилядолетия релефът на земната повърхност е бил много по-различен.
Жителите на Атлантида били умели мореплаватели
и защитници на териториите си. Те искали да завладеят целия свят, но не успели. През 9500 г. пр. Христа Атлантида се скрила под вълните. За Атлантида са написани около 2000 книги, но изследванията продължават.
Своите диалози "Тимей" и "Критий" Платон написва през IV век пр. Хр. В тях се съдържа първото писмено свидетелство за континента, "който по размерите си надвишавал територията на Мала Азия". Според описанията на философа местните жители живеели в благоденствие, заобиколени от щедрите дарове на местната природа. При разделянето на Земята между боговете от Олимп Атлантида се паднала на Посейдон, бога на морето и земетресенията. Всички атланти (така се наричали жителите на Атлантида) произлезли от Посейдон и жена му Клерио, която била простосмъртна.
  Според Платон Атлантида се превръща във велика морска държава и успява да наложи своето господство от Турция до Египет. Богатата природа на острова осигурявала изобилна храна на атлантите, а високите планини надеждно защитавали от северните ветрове плодородните долини, които те обитавали.

http://emko1.piczo.com/?g=40381983#