В духовната литература Св. Вартоломей се споменава за първи път от Еузебиус, който твърди, че Пантений, учителят на Ориген, докато евангелизирал Индия, чувал да разказват, че апостолът е проповядвал там преди него. С названието Индия обаче се е обозначавала една доста широка територия, включваща даже Арабия Феликс. Така други автори твърдят, че Вартоломей е проповядвал в Месопотамия, Персия, Египет, Армения, Фригия и на бреговете на Черно мре. Свидетелствата посочват като място на смъртта му Албанополис в Армения; според едни той е бил обезглавен, според други одран жив и разпънат с главата надолу по заповед на Астагий, задето бил обърнал в христовата вяра брат му Полимий, цар на Армения. Под влияние на тази късна легенда Вартоломей често е представян в изкуството като одран и държащ в ръка собствената си кожа. 

За "Евангелие от Вартоломей" не се среща никаква оценка: намираме го сред осъдените книги от Гелазийския декрет, което може да означава или че съставителят на декрета е попаднал на книга с такова название, или че приема на доверие Иероним. В Лъжедоницианските ръкописи са цитирани две изречения от "божествения Вартоломей", а трето се появява в откритата през 20-те години на миналия век "Книга на Хиратей". Не можем обаче да сме сигурни, че тези автори се позовават на действителни книги.

При все това съществува съчинение, приписвано на Вартоломей, което се ползва с известна популярност. Ръкописите го наричат не "евангелие", а "Въпроси на Вартоломей". До нас те са достигнали на три езика... Оригиналният език е гръцкият, на гръцки са два от съхранените ръкописи - във Виена и Иерусалим; един от ръкописите е на старобългарски (славянски), два - на латински...

Приемам гръцкия и старобългарския текст (където съществуват), за основа на моята версия, като добавям отделни пасажи от латински...

"Книга на Възкресението" кпоред мен е писана между пети и седми век, доколкото от този период е цялата коптска литература...